Визуализация на разделената памет в Северна Ирландия - след конфликт, преди мир.

Известно е, че Споразумението от Разпети петък 1998 г., сключено между представителите на правителствата на Великобритания  и Ирландия, както и на осем политически партии от Северна Ирландия, сложи точка на десетилетните въоръжени сблъсъци между католици (националисти, републиканци) и протестанти (лоалисти, юнионисти) в страната. Така The Troubles, както популярно и доста деликатно се нарича този кървав граждански конфликт, който отне живота на стотици и нажежи до крайност обстановката в Северна Ирландия през последните тридесет години на 19 в., станаха история и областта започна своя бавен и изключително труден процес на помирение. 

Двете общности живеят все така заедно - в една от съставните държави на Обединеното краство Великобритания и Северна Ирландия, но и все така разделени - всяка от тях в собствените си квартали, в собствената си защитена културна и политическа територия. Огромното мнозинство от протестантите живее в протестантстки квартали, а огромното мнозинство от католиците - в католически. Изключенията само потвърждават правилото. 

Една от трудностите пред помирението е, че всяка от двете общности съхранява и предава своята перспектива за The Troubles. Това се проличава например в отделните чествания на определени събития или личности (много рядко се случват събития или се появяват хора, които могат да обединят мнозинствата на двете общности в Северна Ирландия). Католиците (националисти, републиканци) продължават да почитат паметта на своите загинали борци за независима и обединена Ирландия. Протестантите (юнионисти, лоалисти) продължават да почитат паметта на своите загинали борци за обединена Велика Братания. По идентичен начин в кварталите има графити, обозначаващи емблематични места, личности и събития за съответната общност. И всяка общност има своя наратив за случилото се в близкото минало (в перцепциите на мнозина то е все още съвременност) и за желаното бъдеще. 

Ето пример за тази разделеност, изразена във визуалните знаци на хората от двете общности в два различни квартала. 

За протестантите ранносредновековното кралство Даларадия (Dalaradia) е предшественик на днешния Ълстър и в наратива на най-фанатичните от тях, те са потомци на жителите на Даларадия (географски Ълстър е северната част на остров Ирландия. Шест графства от Ълстър са във Великобритания, а три - в Република Ейре). Според лоялисткия разказ този средновековните жители на региона не са келти и нямат нищо общо с ирландците. В миналото лоялисткият политик - протестант Ян Адамсън дори измисля теорията, че след битката при Мойра народът на Даларадия избягал в Шотландия и 1000 години се върнал отново. Вярното в тази история е само това, че предците на мнозинството протестанти в Ирландия наистина са дошли на острова от Шотландия (значително по-малко са се преместили от Англия или са ирландци, приели католицизма по време на британското господство). Това, разбира се, не пречи някои протестанти все още да вярват в нея, нито пък отнема правото на протестантите да живеят в Ирландия, която е тяхна родна земя през последните повече от триста години. 

Католиците, които са убедени националисти (привърженици на идеята за обединена ирландска държава) и републиканци (в голяма степен и за да противостоят идейно на монархическата традиция на Великобритания), почитат деня на обявяването на ирландската република и несправедливо осъдените (според техния разказ) млади републиканци от Северна Ирландия, които през 1981 г. обявяват гладна стачка и умират от глад в затвора. Най-известен сред стачниците е Боби Сандс, автор на знаменитата фраза "Нашето отмъщение ще бъде смехът на нашите деца" и на текста на баладата Back home in Derry. В наратива на ирландските католици, те си отреждат мястото на вековни жертви на чуждо политическо, социално, културно и икономическо потисничество и дискриминация. В техния наратив единственото справедливо и устойчиво решение на проблемите им е обединение с Ейре в една държава.  

Източник на снимките: MicroDynamics of Peace and Conflict

Преди десет години по друг повод проучвах графитите в публичните пространства в Севeрна Ирландия и още тогава забелязах, че те са изключително политически. Това има значение, защото те са видимото средство, чрез което паметта на общността се предава през поколенията. В Северна Ирландия децата буквално порастват, виждайки лоялистки или републикански картини по стените, надписи, лозунги, места на възпоменание и т.н. Освен това, чрез вертикалното предаване (от поколение на поколение), тези стенописи и надписи ретранслират послание и хоризонтално между членовете на общностите. Има вероятно хиляди стенописи в цялата страна.

Как ще се развие помирителният процес в Северна Ирландия? Трудно е да се каже. Много фактори могат да повлияят на поведението на двете общности, а зад привидното затишие се крият много вероятни бури. Вижда се, че това е едно постконфликтно общество, в което два различни наратива продължават да живеят заедно, но са разделени и разделящи по своята природа, като не допускат възможност за сближаването си в един разказ. Затова и в Северна Ирландия не може да се говори за устойчив мир или за истинско помирение. Post-conflict, pre-peace.