Извинение към коренното население на Австралия

 

Австралийското общество е сред пионерите в областта на помирението като процес за преодоляване на травматичните събития от миналото. Официалното политическо извинение на австралийската държава към нейните коренни народи за несправедливиоте, дискриминационно и заличаващо културните им традиции отношение от страна на държавата има дълга предистория, която показва процеса на узряване за обществото за случилото се, както и неговата готовност да поеме  отговорността за преодоляване на щетите. Ето защо политическото лидерство е изключително важно както за разкриване на истината за миналото, така и за компенсиране на нанесената вреда. 

През 1995 г. по време на лейбъристкия кабинета на Пол Кийтинг, в Австралия започва национално разследване за отделянето на децата от аборигените и жителите на остров Торес от техните семейства, ръководено от председателя на Комисията по правата на човека и равенството, сър Роналд Уилсън. Тези деца стават широко известни като „откраднатите деца“ или „откраднатите поколения“. 

До края на 1996 г. са получени общо 777 предложения, от които 535 индивидуални и групови заявления, 49 църковни и 7 правителствени. Въз основа на събраната информация, през май 1997 г. комисията представя на парламента доклада „Bringing them home“, в който заявява: 

За индивидите, тяхното отнемане като деца и злоупотребата, която са преживели от страна на властите или техните представители, завинаги са белязали живота им. Вредата продължава и в следващите поколения, засягайки техните деца и внуци.

[Human Rights and Equal Opportunity Commission (1997). Bringing them home. National Inquiry into the Separation of Aboriginal and Torres Strait Islander Children from Their Families]

Докладът предлага държавната власт да предприеме конкретни мерки, за да възстанови справедливостта: 

• Да се предостави финансиране на агенциите на коренното население, засегнато от политиките за насилствено преместване, за да му се даде възможност да записва и реконструира своята история и културни традиции; 
• Представителите на „откраднатите поколения“ да получиат репарации, като мерките за обезщетение се ръководят от принципите на ван Бовен; 
• Австралийският парламент да поднесе официално извинение и да признае отговорността на своите предшественици за законите, политиките и практиките на принудително отстраняване на аборигенските деца от техните семейства. 

Докладът препоръчва поднасянето на извинение от дъравната власт, но това не се приема единодушно от политическия елит в Австралия. Така например правителството на Джон Хауърд, което наследява правителството на Кийтинг, не е склонно да предприеме такова действие, с аргумента, че подобно извинение би могло да означава, че настоящите поколения са по някакъв начин отговорни за действията на по-ранните поколения (действия, извърше по тогавашните закони, когато се е смятало, че те са в интерес на засегнатите деца). Така извинението би предположило, че съществува „междупоколенческа вина“.

 

След като печели изборите през 2007 г., лейбъристкият лидер Кевин Ръд става министър-председател и заявява готовността на своето правителство да поснесе извинение. На 13 февруари 2008 г. министър-председателят на Австралия Кевин Руд произнася в парламента на страната знаменателното Извинение към коренните народи на Австралия (Apology to Australia's Indigenous Peoples) и изразява съжаление за миналите правителствени политики, довели до насилственото отстраняване на децата от коренното население от техните семейства.